Книгата, следствие от хабилитационен труд, предлага стратегия за проучване на немския романтизъм, назована „тематична археология". Обект на изследване са автори като Вакенродер, Фридрих и Август Шлегел, Новалис, Лудвиг Тик, Айхендорф, Адалберт фон Шамисо, Е. Т. А, Хофман и техните произведения. Визират се и преводите им на български език, като се поставя въпросът кои послания достигат до българския читател и кои са изгубени по пътя.

Наблюденията се провеждат и чрез прилагането на два нарочно формулирани принципа – „принципа на археологията" и „принципа па анатомията", видени като резултат от потребността на културата да описва себе си в диахрония и в синхрония. Немският романтизъм е огледан и в перспективата на едно слабо застъпено в литературоведските съчинения отношение — „алхимия и литература". Потърсени са доказателства за присъствието на херметически концепти, на алхимическа и окултна символика в творчеството на ранните и на късните немски романтици. Проследени са отгласи от идеите на Хенрих Корнелий Агрипа, Якоб Бьоме, Парацелз, Сведенборг.

Рубрика „Витрина" – Литературен вестник, Год. 19, бр. 18, 19.–25.05.2010, с. 5.http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1093.pdf