Дияна Николова е преподавател по антична и западноевропейска литература в Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски". Завършила е българска филология с втора специалност руска филология в ПУ „П. Хилендарски". Автор е на книгата „От разказа към мита" (1997, в съавторство със Светла Черпокова), съставител е на антологията „Старогръцка лирика" (2001); автор е на студии и статии върху античната литература и западноевропейското изкуство и литература. Съавтор е в учебници и учебни помагала по литература.

Настоящата книга е докторска дисертация. В основата на изследването стои опитът за едно систематично проучване на аспектите на човешкото в старогръцката култура – как елинът мисли и говори за себе си и другите, за божествената и човешката сфера и отразява това в художествената творба; какви са ранните представи за човешкото и как те се артикулират в старогръцката лирика; какви са типовите представи за човека в една агонална по своя характер култура, където човешкото съществувание е прицелено в точката на славата и безсмъртието, а паметта е гарант за това безсмъртие; какви са аспектите на личността, най-ранните форми на изява на „аза", видими в културата на Елада от периода VІІ – началото на ІV в. пр. Хр. Вниманието е фокусирано основно върху развойните тенденции в старогръцката лирика от периода на архаиката и класиката. Те са видени и в един по-общ културен контекст, за да се проследи  дълговековният живот на някои теми, мотиви и литературни топоси, родени в лириката от епохата на архаиката и ранната класика и разгръщащи се в западноевропейската култура до края на ХVІІІ век.

Изследването откроява приемствеността между културни епохи и художествени практики, приемственост на теми и мотиви, на идеологически схеми, на важни и устойчиви антропологически категории, изградили корпуса на западноевропейската култура. То очертава някои интересни интертекстуални обвързвания, осъществяващи се както в полето на старогръцката лирика, така и на тази лирика спрямо последвалата я поетическа традиция в Европа. В съпоставка с тенденциите в старогръцката лирика се представя и развитието на елинския пластичен и живописен език в периода VІІ–ІV в. пр. Хр., очертават се каноните за изображение на човека в скулптурата и живописта. Изследването анализира и представите за връзката между лирика – музика в античността, както и раждането на соловата музика.

Рецензия на Георги Каприев във в. "Култура", бр. 5, 11.02.2011 - http://www.kultura.bg/bg/article/view/17995