д-р Живко Иванов
доцент
телефон:
email: zhivanov@uni-plovdiv.bg
кабинет: Ректорат, ет. 1, каб. 113.

CV, публикации и дейности

Онлайн  курсове: изискват регистрация в системата Фокус и ключ за достъп от преподавателя.

·         Българска литература след Освобождението (програма)

·         Стратегия на научното изследване  (програма)

·         История на културния туризъм (програма)

·         Офис програми  (програма)

·         Електронно публикуване  (програма)

 

Лаборатория за компютърно подпомагане на обучението и научните изследвания C.lab, към Пловдивския университет.

logo

Биографично

За себе си

 

Казвам се Живко Иванов…

Роден съм в Чирпан. Завърших електротехникум в Пловдив и българска филология в Пловдивския университет. От 1983 съм в академичните среди. През 1993 защитих докторат, през 1999 се хабилитирах. Женен, с две деца. Имам и внуци - Рая и Живко.

Преподавам Българска литература след Освобождението. Също и Стратегия на научното изследване, Литература и мултимедия, Електронно публикуване, История на културния туризъм.

Привърженик съм на информационните технологии, но умерен. Науките за духа (каквато е филологията) не могат да бъдат разрешени и заместени от самите технологии. Съосновател съм на Българската виртуална библиотека "Словото". В екип издадохме дигитално творчеството и критиката на и за Христо Смирненски. Начинанието бе наградено с националната награда "Хр.Г.Данов".

Ако не виждах себе си чрез литературата и литературата през собствения си опит и мислене – никога нямаше да се занимавам с филология. Филологията свързвам с технологията. 

От есента на 2007 бях Декан на Филологическия факултет. Факултетът и колегите, студентите и приятелите в сградата на Цар Асен 24 са нещо незаместимо. От 2015 съм отново редови преподавател (по-свободен от администратижни тежести и всякакви тирании на амбициите).

Само 5% от хората работят това, което обичат. Изглежда съм един от тях и до мен има други с подобна съдба.

Иначе професионалната ми биография може да се прочете тук. Може и да не се чете, защото е суха и звучи служебно.

Често си повтарям една реплика от откровенията на школника Марек, пръв приятел на храбрия войник Швейк, който с дълбока мъдрост заключава: „Главозамайването ражда падението".