Семинар за докторанти

ФЛОРЕНТИНСКИ РЕНЕСАНС

/продължение/

 

Втората част, представена от проф. д.ф.н. Клео Протохристова, е посветена на един частен аспект от Флорентинския ренесанс – изобилието от изображения на Благовещение в изкуството от XV век. Търси се обяснение за интензифицирането на интереса към темата с фокусиране върху присъщата й символика и обследване на контекстите – обществено историческия и собствено естетическия. Предлага се хипотеза за мястото и ролята на благовещенския сюжет в ренесансовия мегатекст.

 

Третата част, представена от гл. ас. д-р Дияна Николова, е посветена на едно ново изкуство, което се ражда във Флоренция в края на XVI век – операта. Очертават се някои аспекти, свързани с появата на операта като dramma per musica: отношението поезия – музика и присъствието на операта в контекста на светския театър, балета, ренесансовата драматургия, поезия и проза; влиянието на пасторала върху развитието на операта. Откроява се начинът на осмисляне на операта именно като ново изкуство, родено от диалога между поезия и музика, в дебата за приоритетната роля на едно от двете изкуства в операта, които на свой ред водят от общото обозначение за „техне” до дефинирането на операта главно чрез музиката и до новия статут на музиканта в XVI–XVII век.

Лекциите на проф. д.ф.н. Клео Протохристова и на гл. ас. д-р Дияна Николова ще се проведат на 28.05. 2018, от 16 ч., 2 ез. каб.

Семинар за докторанти

 

ФЛОРЕНТИНСКИ РЕНЕСАНС

Лектори: проф. д.ф.н. Георги Каприев, проф. д.ф.н. Клео Протохристова,

гл. ас. д-р Дияна Николова

Анотация към курса

Курсът си поставя за задача да представи от три неслучайни гледни точки културата
на Ренесанса в Италия. Фиксирайки се върху класически негови топоси, той подбира
развитията във Флоренция като "класическо място" за изследваните културни процеси.
Работата по курса предполага уточняване на самото понятие "Ренесанc", извеждане на
основните му характеристики, формулиране на спецификите на ренесансовото
образование и изкуство, както и на ренесансовата философия и литература.
Първата част, представена от проф. д.ф.н. Георги Каприев, е посветена на новия
антропологически концепт, генериращ характерния за ренесансова Флоренция
философски стил с неговите особености, при което детайлно се уточнява характерния за
него "платонизъм". Специално внимание се обръща на двама от емблематичните
Флорентински философи: Пико делла Мирандола и Марсилио Фичино с концентрация
върху форматиращи техни текстове. Търси се непосредствена кореспонденция на
тяхното философстване със стиловете и жизнените практики на големите художници,
работили по тяхно време. Като особен тип "резюмиране" специфичния тип теоретичен и
практически живот се анализира делото на Савонарола.


Лекциите на проф. д.ф.н. Георги Каприев ще се проведат на 17 януари 2018 г., в 21
с.з. (Ректорат). Начало: 16.00 часа.

Национална научна конференция „140 години от рождението на Яворов”

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА”

 

Уважаеми колеги,

 

Катедра „Българска литература” на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, Къща музей „Пейо К. Яворов” – Чирпан, Фондация „Яворов” и Община Чирпан Ви канят да участвате в

 

Национална научна конференция

„140 години от рождението на Яворов”.

 

Конференцията ще се проведе на 14 януари 2018 г. в Къща музей „Пейо К. Яворов” в Чирпан в рамките на Яворовите януарски дни.

Времетраене на докладите – 15 минути.

Ще бъде издаден сборник с текстовете от конференцията.

Срок за заявки с темите на докладите: 30 декември 2017 г. В първите дни на януари 2018 г. ще получите програмата на конференцията.

Няма такса за участие. Командировъчните са за сметка на участниците.

На конференцията ще бъде представено новото издание на книгата на Иван Мешеков „П. К. Яворов. Поет богоборец”.

Заявките изпращайте на посочения електронен адрес.

 

Проф. д-р Димитър Михайлов

тел.: 089 68 61 309

e-mail: d_mihailov_vt@abv.bg

Покана за публична защита

 

Уважаеми колеги,

 

Имам удоволствието да Ви поканя на публичната защита на научния ми труд за присъждане на образователна и научна степен доктор "Модели на спомена за детството в българската проза за деца и юноши"! Откритото заключително заседание на научното жури ще се състои на 6.11. 2017г. от 17.30 часа в Заседателна зала, Ректорат, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Заповядайте!

 

Галина Димитрова

Покана за конференция за студенти и докторанти - Виена

 

Славянски семинар на

Университета „Алберт Лудвиг“, Фрайбург, Германия                         

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, България                 

Български културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена,

Австрия

 

4. Международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти

България в Европейския съюз:

традиции и перспективи,

посветена на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

06.12. – 08.12.2017

Български културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена

Parkgasse 18, A-1030 Wien

Call for Papers

Конференцията предлага теми от литературознанието, езикознанието, медиезнанието и културологията, социалните науки, политологията, историческите науки, археологията и етнологията.

Възможни тематични линии и области са:

  • България и Европейският съюз;
  • Културен трансфер и идентичност;
  • Българската идентичност между традициите и европейското настояще;
  • Културният трансфер като „превод на култура“;
  • Българската култура в европейски контекст и по-специално в контекста на Източна Европа, Балканите и славянството;
  • Мултикултурализъм: традиции, настояще, перспективи;
  • Миграционни процеси, мигриращи мотиви/теми в литературата/езика/изкуството и културата;
  • Митове и стереотипи в българската култура;
  • Езикът като медиатор или граница;
  • България в медиите и в политическия дискурс;
  • Транскултурни аспекти: чуждите култури в светлината на българския език и култура;
  • Археологията и етнологията и дискурсът за българската идентичност и култура днес.

Официални езици: български, немски, английски.

Доклади: 15 минути устно представяне с допълнителна дискусия.

Предвиждат се евентуални постери, както и публикация.

Разходите за пътуване и пребиваване са за сметка на участниците.

Заявки за участие се приемат до 10. 11. 2017 на e-mail: konferenzwien@abv.bg

За контакти: доц. д-р Светла Черпокова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

e-mail: cherpokova@abv.bg, тел.: +359 8 99 937 424

Организатори:

Български културен институт „Дом Витгенщайн“, Виена (проф. д-р Румяна Конева)

Славянски семинар на Университета „Алберт Лудвиг“, Фрайбург, Германия (проф. д-р Елизабет Шоре, студенти – Илиана Елдърова, Паскал Лангензипен, Теодора Тилева)

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (доц. д-р Светла Черпокова, докторанти – Дора Иванова, Татяна Бедаваджиева, Димитър Шопов)

Партньори: Българският лекторат към Института по славистика – Виенски университет (доц. д-р Бисерка Дакова), Министерство на образованието и науката – България и българските лекторати в Европа; Министерство на културата – България; Национално издателство за образование и наука „Аз Буки“; Südosteuropa-Gesellschaft e.V. (München)

 

 

 

Формуляр за участие:

 

Име, фамилия:

Университет/организация, адрес:

Специалност:

Степен на образование (БА, МА, докторант):

Тема на доклада:

Език на представяне:

Резюме (до 10 реда на езика на представяне):

e-mail:

Телефон за контакти:

 

Промяна на приемното време

На вниманието на студентите от Филологическия факултет.

 

 

Във връзка с извършването на ремонт в 347 кабинет приемното време на гл. ас. д-р Соня Александрова за месец юни се променя както следва:

- 20.06.2017 от 09.30 до 11.30 в 216 каб.

- 26.06.2017 от 16.30 до 18.30 в 216 каб.

Докторантски семинар

ФЛОРЕНТИНСКИ РЕНЕСАНС

 

 

Втората част, представена от проф. д.ф.н. Клео Протохристова, е посветена на един частен аспект от Флорентинския ренесанс – изобилието от изображения на Благовещение в изкуството от XV век. Търси се обяснение за интензифицирането на интереса към темата с фокусиране върху присъщата й символика и обследване на контекстите – обществено историческия и собствено естетическия. Предлага се хипотеза за мястото и ролята на благовещенския сюжет в ренесансовия мегатекст.

Лекциите на проф. д.ф.н. Клео Протохристова ще се проведат на 17 май (сряда) в 50 с. з. от 17.30 ч.

 

Третата част, представена от гл. ас. д-р Дияна Николова, е посветена на едно ново изкуство, което се ражда във Флоренция в края на XVI век – операта. Очертават се някои аспекти, свързани с появата на операта като dramma per musica: отношението поезия – музика и присъствието на операта в контекста на светския театър, балета, ренесансовата драматургия, поезия и проза; влиянието на пасторала върху развитието на операта. Откроява се начинът на осмисляне на операта именно като ново изкуство, родено от диалога между поезия и музика, в дебата за приоритетната роля на едно от двете изкуства в операта, които на свой ред водят от общото обозначение за „техне” до дефинирането на операта главно чрез музиката и до новия статут на музиканта в XVI–XVII век.

Лекциите на гл. ас. д-р Дияна Николова ще се проведат на 26 май (петък) в 50 с. з. от 17.30 ч.

 

 

Докторантски семинар

ФЛОРЕНТИНСКИ РЕНЕСАНС

 

Лектори: проф. д.ф.н. Георги Каприев, проф. д.ф.н. Клео Протохристова,

гл. ас. д-р Дияна Николова

 

 

Анотация към курса

 

Курсът си поставя за задача да представи от три неслучайни гледни точки културата на Ренесанса в Италия. Фиксирайки се върху класически негови топоси, той подбира развитията във Флоренция като "класическо място" за изследваните културни процеси. Работата по курса предполага уточняване на самото понятие "Ренесанс", извеждане на основните му характеристики, формулиране на спецификите на ренесансовото образование и изкуство, както и на ренесансовата философия и литература.

Първата част, представена от проф. дфн Георги Каприев, е посветена на новия антропологически концепт, генериращ характерния за ренесансова Флоренция философски стил с неговите особености, при което детайлно се уточнява характерния за него "платонизъм". Специално внимание се обръща на двама от емблематичните Флорентински философи: Пико делла Мирандола и Марсилио Фичино с концентрация върху форматиращи техни текстове. Търси се непосредствена кореспонденция на тяхното философстване със стиловете и жизнените практики на големите художници, работили по тяхно време. Като особен тип "резюмиране" специфичния тип теоретичен и практически живот се анализира делото на Савонарола.

Втората част, представена от проф. дфн Клео Протохристова, е посветена на един частен аспект от Флорентинския ренесанс – изобилието от изображения на Благовещение в изкуството от XV век. Търси се обяснение за интензифицирането на интереса към темата с фокусиране върху присъщата й символика и обследване на контекстите – обществено историческия и собствено естетическия. Предлага се хипотеза за мястото и ролята на благовещенския сюжет в ренесансовия мегатекст.

Третата част, представена от гл. ас. д-р Дияна Николова, е посветена на едно ново изкуство, което се ражда във Флоренция в края на XVI век – операта. Очертават се някои аспекти, свързани с появата на операта като dramma per musica: отношението поезия – музика и присъствието на операта в контекста на светския театър, балета, ренесансовата драматургия, поезия и проза; влиянието на пасторала върху развитието на операта. Откроява се начинът на осмисляне на операта именно като ново изкуство, родено от диалога между поезия и музика, в дебата за приоритетната роля на едно от двете изкуства в операта, които на свой ред водят от общото обозначение за „техне” до дефинирането на операта главно чрез музиката и до новия статут на музиканта в XVI–XVII век.

 

Лекциите на проф. д.ф.н. Георги Каприев ще се проведат на 19 април 2017 г., в 50 с.з. (Ректорат). Начало: 17.30 часа.

 

Покана за публична защита

 

 

 

 

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

 

 

КАТЕДРА ПО ИСТОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА И СРАВНИТЕЛНО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ

 

ВИ КАНИ НА ПУБЛИЧНА ЗАЩИТА

НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

 

на

 

ШИНКА ГЕОРГИЕВА ДИЧЕВА-ХРИСТОЗОВА

 

на тема:

1894-1895 – ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО

 

 

за присъждане на образователната и научна степен

„доктор”

 

Област на висше образование: 2. Хуманитарни науки

Професионално направление: 2.1 Филология

Докторска програма:  Българска литература /Българска литература от Освобождението до края на  Първата световна война/

 

Откритото заседание ще се проведе

на 20.02.2017 г. от 13.30 ч.

в зала „Компас“ на ПУ „Паисий Хилендарски”.

 

ЗАПОВЯДАЙТЕ!

 

Конференция за Чудомир

Уважаеми колеги,

Имаме честта и удоволствието да Ви поканим за участие в Конференция на тема „Чудомир, другите, годините…“

Тя ще се проведе на 31.03.2017г. / петък/ в рамките на „Чудомирови празници – 2017“  в Музей „Чудомир" - Казанлък, ул. „Трапезица" 6 от 10.30 до 16.30 ч.

Целта на Конференцията е да очертае идентичността на Чудомир като уникално явление в историята на българската култура, връзките му с други творци, както и отпечатъка на времето в което живее. Неговите кратки хумористични разкази и до днес ни показват истинските лица на нашите съвременници, а карикатурите му продължават да бъдат актуално отражение на значими настоящи национални и исторически събития.

Като Ви правим съпричастни на този празник и се надяваме, че предложената тема ще провокира вашите изследователски търсения, очакваме заявките ви, придружени от кратко резюме до 10.03.2017 г. на адрес:

e-mail: fondacia_chudomir@abv.bg

или - 6100, Казанлък, ул. „Трапезица" 6 , ЛХМ „ЧУДОМИР".

Докладите и научните съобщения да не надвишават 15 минути. Молим да бъдат предоставени задължително в електронен вид на същия e-mail . На изпратилите доклади в срок, ще бъдат поети пътните разноски срещу оправдателен документ.

За справки и допълнителна информация:

тел. 0431 64419 - музей „ЧУДОМИР"

Добрина Матова - директор /GSM 0884 100 872/

Деница Рахнева - уредник /GSM 0884 100 871/

 
   

 

                  С уважение: Д. Матова

                                     Директор ЛХМ „Чудомир

Конференция в Сегед

Международна научна конференция

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ - СЕГЕД 2017

  • Предвиждат се следните секции: 1. История на езика 2. Езикознание 3. Литературознание 4. Културология Работни езици на конференцията: всички славянски езици и английски.
  • Конференцията ще се проведе на 08–09 юни 2017 г. в Института по славянски филологии при Сегедския университет.
  • Важни срокове: - изпращане на заявка за участие и резюме (до 100 думи) до 31 март 2017 г. на следния електронен адрес: sztebtk.szlav@gmail.com 
  • потвърждение на приета тема: до 30 април 2017 г. - изпращане на програма на конференцията: до 01 юни 2017 г.

Повече тук

Покана за Международна научна конференция БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ - СЕГЕД 2017

Заявка за участие в конференцията

Конференция в СУ

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Факултет по славянски филологии

П О К А Н А

Уважаеми колеги,

Факултетът по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Ви кани да вземете участие в традиционния двугодишен форум на 24 и 25 април 2017 г., който ще бъде на тема:

НАДМОЩИЕ И ПРИСПОСОБЯВАНЕ

Заглавието „Надмощие и приспособяване“ метафорично се позовава на сблъсъците и политиките в днешния свят, когато всяка научна област е провокирана да осмисля възможните проявления на колизията и успокояването ѝ – в доминация или в адаптиране към нови правила.

В рамките на Конференцията на Факултета по славянски филологии основните направления ще бъдат в областта на езика и на литературата.

І. Езиковедски четения

В съвременната лингвистика си дават среща множество подходи за интерпретация на езиковите явления, които нерядко отреждат приоритет на определено езиково равнище над останалите. Формално описание на езика или традиционен лингвистичен анализ, синхронен или диахронен подход, морфологично или синтактично равнище... Сблъсъкът на идеи, на езици, на езикови явления е възможност за взаимно проникване. Тазгодишната тема на форума включва широка гама от проблеми, сред които са следните (макар и не само те):

  • Отношенията между езиковите равнища през призмата на взаимната интерференция или на доминацията: фонетика и морфология; фонетика и лексикология; лексикология и морфология; морфология и синтаксис; семантика и синтаксис; прагматика и семантика.
  • Диахрония и синхрония в развитието на езика: аспекти на адаптацията, промяната, съжителството на различните езикови явления.
  • Езикови контакти, езикови съюзи, ареални или типологични явления: пътища на заемане и адаптация.
  • Книжовен език, териториални диалекти, социолекти: разнообразие или унификация.
  • Съвременните лингвистични теории като форми на надмощие или като варианти на приспособяване при конструирането на езиковата реалност.
  • Конкуриращи се методики и добри практики при обучението по български език в средното училище и при обучението по български като чужд.
  • Интердисциплинарната адаптация на езикознанието към задачите на културологията, антропологията, политологията, социалните науки.

ІІ. Литературоведски четения в чест на 80-годишнината на проф. Никола Георгиев

Напоследък хуманитаристиката е изправена пред предизвикателството да обосновава собствените си основания. Налага се разпознаване и критическо отнасяне към инстанциите, които налагат свои критерии в научния дискурс. Нужно е и да се приспособим към предизвикателствата на новите медии и да дадем своя отговор на напиращите импулси за разтваряне на литературата в полето на социалните отношения. Като реакция на изпълненото с драматични пресрещания съвремие каним колегията да дискутираме как функционират надмощието и приспособяването в следните тематични области:

·        Световни и малки литератури. Функционалност на географските, езиковите и политическите общности – балкански, славянски, европейски, западни литератури.

·        Приспособяването като съобразяване с литературни конвенции, средства и похвати на литературата. Мимезис, репрезентация, проектиране на свят.

·        Автономия и хетерономия на литературното поле. Литературност, автореференциалност, автопоезис.

·        Художествен превод, приспособяване и автономност на преводача.

·        Литературната адаптация и употребите на художествените произведения в другите изкуства и медиите.

·        Надмощие и приспособяване на представи за другостта – утопии и дистопии, фантастика и фентъзи.

·        Културна и интелектуална хегемония; мултикултурализъм; високо и ниско в културата.

·        Идеологическа доминация и съпротива. Конформизъм и неприспособимост в литературата.

Основни езици на конференцията: български и английски.

Срок за изпращане на заявките с резюме от 1500 до 1800 знака: 20 март 2017 г.

Срок за отговор на заявката: до 30 март 2017 г.

Електронен адрес за изпращане на заявките: fsfconference2017@gmail.com

Докладите ще бъдат публикувани в сборник в електронен онлайн вариант. Материалите ще бъдат реферирани, предвижда се индексиране в СЕЕОL (Central and Eastern European Online Library), а по възможност и в РИНЦ (Российский индекс научного цитирования).

Срок за изпращане на текстовете за публикуване – 30 юни 2017 г.

Такса за участие: 40 лв. или 20 евро (за чуждестранни участници). За доклади с повече от един автор се заплащат толкова такси, колкото автори присъстват на самата конференция.                          

Организационен комитет

Доц. д-р Красимира Алексова (председател)

Проф. д.ф.н. Румяна Станчева

Доц. д-р Екатерина Търпоманова

Доц. д-р Диана Атанасова

Гл. ас. д-р Надежда Александрова

Гл. ас. д-р Мария Калинова

За студентите

Уважаеми колеги и студенти,

Всички, които се интересуват от програма за обмяна на студенти със САЩ, могат да погледнат линка за повече информация:

 

Магистратури

Уважаеми студенти,

 

Тук ще намерите полезна информация относно програма „Executive Master in EU Studies“ , която се провежда от CIFE Berlin. Програмата предлага стипендии. Кандидатсването е до 5 септември 2016г.

 

Description: cid:image001.jpg@01CFDD63.8C868280  Description: cid:image002.jpg@01CFDD63.8C868280

 

За повече информация -  http://complit.slovo.uni-plovdiv.net/documents/539832/0/%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/9d6f4b22-27e9-47f0-ba94-7099180f6868

Семинар за докторанти

НАУЧЕН СЕМИНАР за докторанти ФЛОРЕНТИНСКИ РЕНЕСАНС

 

       Вторият модул на семинара е посветен на един частен аспект от Флорентинския ренесанс – изобилието от изображения на Благовещение в изкуството от XV век. Търси се обяснение за интензифицирането на интереса към темата с фокусиране върху присъщата й символика и обследване на контекстите – обществено историческия и собствено естетическия. Предлага се хипотеза за мястото и ролята на благовещенския сюжет в ренесансовия мегатекст.

Лекциите ще се проведат:

на 18. 05. 2016 в 8 аудитория (Ректорат) от 17.15 ч. – с лектор проф. д.ф.н. Клео Протохристова

 

      Третият модул от семинара е посветена на едно ново изкуство, което се ражда във Флоренция в края на XVI век – операта. Ще бъдат проследени: дейността на Флорентинската Camerata, основните трактати за музиката (през XV-XVI в.), както и ренесансовите идеи за перспектива, за сценична архитектура и живописта, родили и новия тип сценично пространство на ренесансовия театър и операта. Откроява се начинът на осмисляне на операта (opera, вм. dramma per musica, opera scenica) именно като ново изкуство, родено от диалога между поезия и музика, в дебата за приоритетната роля на едно от двете изкуства в операта, които на свой ред водят от общото обозначение за „техне” до дефинирането на операта главно чрез музиката и до новия статут на музиканта в XVI–XVII век.

Лекциите ще се проведат:

на 25. 05. 2016 в 8 аудитория (Ректорат) от 17.15 ч. – с лектор гл.ас. д-р Дияна Николова

Семинар "Флорентински Ренесанс"

ФЛОРЕНТИНСКИ РЕНЕСАНС

Лектори: проф. д.ф.н. Клео Протохристова, проф. д.ф.н. Георги Каприев, 

гл. ас. д-р Дияна Николова

Семинарът за докторанти си поставя за задача да представи от три неслучайни гледни точки културата на Ренесанса в Италия. Фиксирайки се върху класически негови топоси, той подбира развитията във Флоренция като "класическо място" за изследваните културни процеси. Работата по курса предполага уточняване на самото понятие "Ренесанс", извеждане на основните му характеристики, формулиране на спецификите на ренесансовото образование и изкуство, както и на ренесансовата философия и литература.

Първата част, представена от проф. дфн Георги Каприев, е посветена на новия антропологически концепт, генериращ характерния за ренесансова Флоренция философски стил с неговите особености, при което детайлно се уточнява характерния за него "платонизъм". Специално внимание се обръща на двама от емблематичните Флорентински философи: Пико делла Мирандола и Марсилио Фичино с концентрация върху форматиращи техни текстове. Търси се непосредствена кореспонденция на тяхното философстване със стиловете и жизнените практики на големите художници, работили по тяхно време. Като особен тип "резюмиране" специфичния тип теоретичен и практически живот се анализира делото на Савонарола.

Лекциите на проф. д.ф.н. Георги Каприев ще се проведат на 30 март 2016 г., в 8 аудитория от 17.10 часа.

Лекциите на проф. д.ф.н. Клео Протохристова и на гл. ас. д-р Дияна Николова ще се проведат през април и май – допълнително ще бъдат обявени зала и час.

 

Покана за конференция

Dear colleagues,

Apologies for cross-posting.

 

The deadline for submitting abstracts for Fourth Annual International CCCS Conference 2016 “Dislocations and Cultural Conflicts: Migrations, Diaspora, Terrorism, Borders” (MDTB) (September 1-3, 2016, Skopje, Republic of Macedonia) is fast approaching.

The Conference aims at underlying the different theoretical discourses that approach the subject of migrations from several different aspects, including: the polarization of the world; the threats to peace and security; issues tied to global diversity; socio-economic inequalities; cultural shifts, etc. Fourth Annual International Conference of CCCS 2016: "Dislocations and cultural conflicts, migration, diaspora, terrorism, borders (MDTG)" welcomes the participation of researchers of culture, literature, history, philosophy, art, religion, sociology, media, linguistic, and all interested in the topic. We welcome abstracts pertaining to the theme of the conference, and the broader field of study. The deadline for submissions is 15 March 2016.

You are welcome to submit paper abstracts and panel proposals by filling online form:

For papers: (http://cultcenter.net/wpgforms/papers-mdtb-2016/

For panels http://cultcenter.net/wpgforms/panels-mdtb-2016/

or sending attached offline form via email to conference@cultcenter.net until March 15, 2016.

The Centre for Culture and Cultural Studies web site: http://www.cultcenter.net/

Online Call for Papers:

http://cultcenter.net/call-for-papers-and-panel-proposals-dislocations-and-cultural-conflicts-migrations-diaspora-terrorism-borders/

SOME FACTS ABOUT SKOPJE

Skopje is the capital and largest city of the Republic of Macedonia. It's located in the north-western part, some 169 km away from the second largest city in Macedonia, Bitola. It lies on both banks on the upper course of the Vardar River and on the meridian passing through the Morava-Vardar Valley. The main Balkan artery, the E-75 motorway, which is being modernized, is in the close vicinity of the city. This road connects Skopje with Belgrade (440 km away) and Solun (Thessaloniki) and the Aegean sea (250 km), namely in the eastern Mediterranean. Skopje is just 490 km away from Athens, about 170 km from Sophia, and 460 km away from Bucharest.

Time Zone

Central European time (GMT + 1)

Climate

The climate is modified continental with certain Mediterranean influences

Average Temperature (yearly)

13,5°C/56°F

Average Temperature (September)

30°C (86°F) to 23°C (73°F) in September

Electric current in Macedonia

220 volts, 50 hertz

Currency

Macedonian denar (MKD) 1 euro = 61.50 denars

Hotel rates (singe room with breakfast and wi-fi) per day from 20-25 €


More info about Skopje you can find here

 

 

Покана за конференция

НАЦИОНАЛНИ ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ
ПОЛЕТЪТ НА „ЧАЙКА” – 120 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
(Поетика, контекст, интерпретации)
 
Имаме удоволствието да поканим всички заинтересовани преподаватели, докторанти и студенти да вземат участие в Националните филологически четения, посветени на 120 годишнина от написването на пиесата „Чайка” на А. П. Чехов, открила нови хоризонти за модерната драматургия и театър на Европа.
Четенията ще се проведат на 13 май 2016 година във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
Заявки за участие се приемат до 15 април 2016 година. Регламент за представяне на докладите – 10 минути. Материалите от четенията ще бъдат издадени в сборник.
Координатори – доцент д-р Наталия Няголова
e-mail: nniagolova@abv.bg
Яна Пенчева – Б+Н, 3 курс
e-mail: yana_pencheva@abv.bg

Покана за конференция

Техническият университет в Дрезден - Германия
организира
славянско-романски колоквиум
на тема:
Българско-френските културни отношения
(XIX-XXI век)


                                                                                          Време и място на провеждане: 17-18. 06. 2016 г., гр. Дрезден.
                                                                                                 Организатори: Mартин Хенцелман, Кристоф Оливер Майер.


През 2008 г., Франция и България сключват договор за стратегическо партньорство в сферата на политиката, образованието, науката и културата. От 1993 г. България членува в Международната организация на франкофонията (МОФ). През 2013 г. в София е открит Френски институт, а през 2015 г. в Лувъра се открива първата изложба, посветена на древните траки, озаглавена „L’Épopée des rois thraces“ („Епопеята на тракийските царе“).
Хронологията на френско-българските отношения датира от края на 19 век, когато Алфонс дьо Ламартин, автор на „Пътуване в Ориента” („Voyage en Orient“) – 1835 г., и Виктор Юго стават съпричастни към борбата на българите за национално освобождение (Априлското въстание от 1876 г.), и когато Франция и България за пръв път установяват дипломатически отношения, като тези отношения стават все по-интензивни с течение на времето. След Втората световна война две важни фигури, свързани с теорията на структурализма (Юлия Кръстева и Цветан Тодоров), идват от България във Франция, където са приети радушно и получават международна известност. Париж играе важна роля и в творческия път на някои известни български художници, като Жул Паскин или Христо Владимиров Явашев (Christo). И до ден днешен френският език не е изгубил популярността си в България.
И сега мнозина български автори продължават да са доста популярни във Франция: Йордан Радичков, Антон Дончев, Емилия Дворянова, Георги Гроздев и особено Георги Господинов, а творбите им могат да се намерят на книжния пазар. В последните години във Франция беше преоткрито творчеството на Иван Вазов и Йордан Йовков. Въпреки това, изследователите на френско-българските отношения все още представляват сравнително малка група, а двустранните стереотипи и възприемането на отсрещната страна не са достатъчно проучени.
Настощият колоквиум си поставя за цел проучването на споменатите отношения от културоложка гледна точка и представянето на историческите промени в тях, настъпили от 19 век до наши дни на базата на конкретни примери и исторически събития. От заявилите участие в колоквиума се очаква да изнесат доклад, свързан със славянско-романските отношения, като се предвижда и отпечатването на сборник. Тематичните области са езикознание, литературознание и културология, като същевременно се поощряват темите, засягащи взаимното възприемане, процесите на обмен и представянето на конкретните фигури, взели участие в споменатите процеси. Желателно е участниците да се стремят към засилване на междукултурния диалог и да наблягат на въпросите, свързани с културния обмен.


За контакт:
Кристоф Оливер Майер, доц. д-р по романска филология - Институт по романистика към Техническия Университет в Дрезден, Германия.
Е-поща: christoph.mayer@mailbox.tu-dresden.de
Мартин Хенцелман, д-р по славянска филология - Институт по славистика към Техническия Университет в Дрезден, Германия.
Е-поща: martin.henzelmann@tu-dresden.de

Представяне

 

 

Уважаеми колеги,

 

Заповядайте на представянето на книгата на Камен Михайлов "Български/булгарски образи в рускоезична среда", което ще се състои на 11 януари 2016 г. в читалище "Възраждане" от 18.00 ч.

Обхватът на изследването е XIV - XVIII в. - от първите сведения за контакти между славянските племена и варягите, от една страна, и българите, от друга страна, до интерпретацията на пресичанията през вековете.

Показывается результатов: 1 - 20 из 22.
Предметов на странице 20
из 2